Може би се чудите защо пиша в категорията "Изкуство". Отговора е прост - аз съм индианския Салвадор Дали. Сюрреалист съм до дъното на душата си. Разликата между мен и Дали е тази, че той е рисувал с масло върху платно а аз с маргарин върху бизонска кожа! Историята която ще ви разкажа се случи преди две луни. Мама ме беше изпратила за зелен хайвер до Чикутупукве(там скоро направиха МОЛ и в него има от пиле мляко). Аз живея с майка си въпреки че съм на 65 лазарника, защото така не плащам ток за вигвама, а пък и тя прави чудесна салата от зелен хайвер! Та яздя си аз мустанга без да го пришпорвам много, набримчил съм новия албум на Металика на плеъра и от време на време подръпвам от лулата на мира. Малко след отбивката за Силиконовата долина(викат и така "щото там живее племето с най-много силиконове бюстове на глава от населението в цяла Америка) гледам отдясно някакъв странен бледолик танцува около един тотем! Викам си"Дали не съм объркал в бързината тютюна с марихyаната тая сутрин?!?". Приближавам се аз да видя каква е тая работа и гледам до него един койот завързан за кол. Викам му: - Ху дъ фак ар ю, мадъ факъ? Оня спря да танцува и ми отговаря: - Аз съм танцуващия с вълци! - Къде са ти вълците тогава? - питам. Леко раздразнен от присъствието ми с неохота отговори: - Ами, бледоликите ги избиха. Само прерийни койти останаха. Те тоя съм го вързал тука за дружинка. Ама от блек метъла му изпопада козината по гърба, та сега репетирам на глем рок и то доста съм намалил касетофона!". - И за какво толкова репетираш? - го питам. - След една седмица в Силиконовата долина ще има седянка за ронене на царевица с елементи на заглеждане. Аз съм си харесал там една девойка - Покахонтас се казва. Тя е с едни много големи .... възможности. Искам да я взема за жена! Направо ми пречерня пред очите! - Каква Покахонтас бе, ей-й-й-й?!? Ние сме гаджета от 24 години и мислим да се женим в близките пет!!! Как смееш да говориш такива неща?!?" - му викам. Оня видимо се сконфузи, но след малко като му дойде куража и вика: - Тогава ще се бием за нея! Предизвиквам те на американска борба след два дни до потока"Куция елен! Ха, с американска борба ще ме плаши той мене(американската борба е също като канадската, само че докато напъваш да пребориш противника викаш - "Хау")! Та то в целия окръг няма кой да ме бие! Приех веднага, "щото съм сигурен че ще го бия с лявата ръка тоя чвор от изгнил канадски кедър! Но все пак, ей така за всеки случай сега помпам баниците във фитнеса на шамана на нашето племе Разширен стомах! Той много не ме обича, ама нали му плащам с боброви кожи и засега ме търпи. Айде, останете си със здраве! Двубоят е утре. Ако имам време ще намина да драсна някой ред. Аз казах - Хау!

:))))

Хе-хе. Дай да видим какво си нарисувал като си толкова голям художник. В рамки слагаш ли ги тия кожи?

Слагам ги аз, ама много мухлясват, 'щото кучето идва и ги ближе. Може и да ги препикава някой път. То разбира от изкуство!

Викам ти вече, като една съща Елена Йончева - Стига! Ама Стига вече! Аз може да съм тъ родила и да си тъ обичам, ма просто ми писнА! Хорските майки с кожите шапки си правят, а ти всичките за хартия ги бастисваш и ги мазотиш с еленска мас! Де го туй изкуство, бе, де го??? Дай, че не го виждам!!
А за таз Покахонтас, таз ..... хххх.... ххх.. хххх ..... бийп ...бийп...бийп.... ни ща и да чувам, мълиииии! Всички лалугери в района оглушаха от нейните викове ... врещи кат щавена с вряла вода и катран... писка мале, та писка... ама не ми беше за тва думата - да млъква й кажи, че не я издържам вече!
Ти, мойто момче, си добър индианец, дори и жив! Тръгни, мама, за топлите страни, ни си пропилявай туканка на талантите. Мама пак ще пише кат прочете вестника!

айде успех тогава в двубоя :)