Когато бях в лудия пубертет(съпровождан с много пъпки и много тръпки), с приятелят ми от детската градина Мокри длани, решихме да си направим рок група. Знаехме, че момичетата страшно си падат по музиканти и така ще се обречем на вечна любов и възхищение в техните очи. 
Първото стъпало към славата беше да си измислим подходящо име. За една рок група от жизнено важно значение е името! Може да свириш абсолютни простотии, но с подходящо име и разбира се прилична визия, успехът сред женското съсловие ти е в кърпа вързан!
 След дълги дебати и доста отхвърлени предложения се спряхме на името "Дърварика". Звучеше някакси натуралистично, а пък и инструментите ни бяха дървени, та всичко се връзваше идеално. Оставаше да решим кой на какво ще свири. Тъй като ние бяхме първите членове на групата, имахме привилегията да си изберем инструментите. Аз реших да поема китарата, понеже бях гледал чичо ми Голяма уста как подрънква веднъж преди вечеря и знаех поне как се хваща. Пък и жените след този дето пее, най-много зяпат китаристите! 
Мокри длани реши да поеме ритуалния барабан. Той редовно беше изтупвал праха от възглавницата на баба си и беше страшно добър с палките. Оставаше да си намерим фронтмен и някой, който да се справи с баса. 
Гласовити младежи в нашето племе колкото щеш. Само че, на всеки нещо му куцаше. Единия редовно преяждал с пръжки с лук и заприличал на мечка гризли. Другия изгубил четери предни зъба след челен сблъсък с копитото на коня си. Третия си подпалил косата като палел лагерния огън, та заприличал на разплетена дамаджана в главата. 
Как да го харесат мацките?!? 
Направо откачихме!
Накрая се спряхме на опърления, ама му вързахме на главата една тъкана кърпа, та да оправи малко визията. 
С басисчето лесно се справихме. И без това щеше да е на заден план, та взехме първия, който успяваше да подръпва въжетата на бас китарата без да си изкълчи половината пръсти. 
Направихме три бързи репетиции, като на едната липсваше басиста а на друга вокалиста. Но, това не беше важно. Щом с Мокри длани бяхме там - всичко беше наред! 
След като минаха седем луни от събирането на групата, решихме да направим първия си концерт! Той премина разбира се с небивал успех. Количеството бизонски лайна, с които ни замеряха през цялото време, по моя преценка беше достатъчно за да наториш средно голяма царевична нива. Но, за нас те бяха като конфети, които предвещаваха бляскавото ни бъдеще! Бяхме опиянени от свиренето и се чувствахме големи. Макар и за кратко.
Тогава се появи и първата ни фенка. Тя се казваше Големи мигли и страшно си падна по Мокри длани. Направо го изпиваше с поглед по време на целия концерт! След свирнята си тръгнаха заедно и предполагам че са изиграли една бърза игра на федербал под прикритието на нощта. 
Големи мигли беше дъщеря на Седящия бик. Той пък от своя страна беше най-големия и най-сприхавия войн в цялото племе. Тогава разбира се никой от нас не знаеше това, а дори и да го знаеше, количеството огнена вода, която бяхме поели с цел избистряне на мислите преди концерта ни пречеше да предвидим нещата, които щяха да се случат няколко дни по-късно. 
След още седем луни бяхме натрупали опит и слава и единствената ни конкуренция в Голямото плато бяха "Гърлпауър" от Силиконовата долина. Те бяха с пет чифта гърди пред нас и един издаден албум. Но това изобщо не ни притесняваше. Бяхме решени на всичко за да покорим класациите за прериен метъл. Леле колко известни щяхме да станем. Щяхме да имаме много коне, боброви кожи и ... разбира се .... много жени! Толкова, колкото не сме си и мечтали дори! Бяхме сигурни, че няма кой да ни спре по пътя към успеха. 
Но уви! Грешахме! 
Беше тиха привечер. Птичките чуруликаха уморени от дългия летен ден. Куче глозгаше кокал до входа на вигвама, в който репетирахме новата си песен - "Обичам мила, твойта мисъл гнила". Бяхме абсолютно вглъбени в творческия процес, така че никой от нас не усети кога ТОЙ е влязъл вътре. Той беше Седящия бик. Ако тогава трябваше да му избираме име, със сигурност щяхме да го наречем Полуделия бизон! В погледа му нямаше нищо човешко! 
Първото нещо което видях, беше как барабана на Мокри длани минава през главата му и се спира някъде до чатала. После бас китарата описа голяма дъга и се стовари със страшна сила в главата на певеца ни. Надписът който светна в главата ми в този момент гласеше: 
Бягай!!! 
Хубаво, но той освен че беше голям, беше и невероятно пъргав. Докопа ме за левия глезен преди да успея да се шмугна през отвора на вигвама. След това видях как покрива се доближава към мен, отдалава се бързо и усетих земна твърд под врата си. 
Изгубих съзнание. 
Когато дойдох на себе си .... не можах да позная репетиционната. Все едно ураган беше минал от там. Инструментите ни бяха на парчета. Съгрупниците ми бяха натръшкани като царевични мамули на земята. Чуваха се откъслечни стонове и подсмърчания. 
Оказа се, че бащата на Големи мигли е разбрал от някъде за нощните приключения на дъщеря си с Мокри длани и това го беше изкарало извън нерви. Отмъщението му се оказа пагубно за нашата кариера на музиканти! Нямахме повече боброви кожи за да си купим нови инструменти и след известни размишления и няколко превръзки решихме да разпуснем бандата докато не дойдат по-добри времена за рок музиката в Голямото плато. 
А аз съм по-сигурен от убеден, че тези времена скоро ще дойдат!
Вярвайте ми!  Нека духът да бъде с вас. 
Хау!

хихих, посмях се от сърце, благодаря!

Харесва ми чувството зи за хумор!

Благодаря за порцията смях!

аре, друсай клона

Благодаря, Анонимен! Твоето мнение искренно ме зарадва! Жив и здрав бъди!

Много яко:) Ей, ако се събере пак групата и е забавна колкото разказа, ще си купя аблума, ха-ха:)

(нали стана ясно, че се майтапя???...)

hi-ih-hi