Единственият недостатък на Марио Супер Ултра Мега +, беше липсата на коравосърдечност. Това понякога създаваше известни проблеми в общуването с нормалните хора, но последиците досега не бяха достатъчно големи, за да им обръща внимание. Във всяко друго отношение, Марио Супер Ултра Мега + беше истински супер герой. Притежаваше невероятна сила и интелект, които беше впрегнал в служба на обществото. Помагаше на изпадналите в беда и онеправданите, а лошите наказваше, както подобава на всеки уважаващ себе си супер герой.

Всъщност, Марио Супер Ултра Мега + се беше родил като най-обикновено бебе. Всичко при него си беше нормално, до деня в който се случи нещо странно, докато той лежеше в бебешката си количка, в двора на баба му Гинка в село Пинджурево. Беше на три месеца. Спеше блажено самичък на припек и само домашното куче-пазач видя, как един малък метеорит с големината на кокоше яйце, падна на сантиметър от главата на бебето. За секунда блесна някаква зелена светлинка в количката и ..... след това светът за Марио Супер Ултра Мега + вече не беше същият. Започна да расте с дни. Проходи на петия месец, а за първи път полетя на годинка, когато веднъж вятъра понесе балона му в небето и се наложи сам да си го върне. Баба Гинка избягваше да разказва на родителите му всичко което виждаше, а пък те си обясняваха бурното развитие на детето със силната храна на село и повишеното съдържание на нитрати в зеленчуците.

После заминаха да работят в чужбина и така цялата грижа за Марио Супер Ултра Мега + падна върху плещите на баба му. Тя стана негова опора в живота. Помагаше му във всичко. Помагаше му когато завърши предсрочно средното си образование след шести клас. Помагаше му когато се справи с висшето за две, вместо за пет години. Помагаше му при кандидатстването за работа и после, когато започна да води тайния живот на супер герой, посветил живота си на другите хора.

- Марио! Чуваш ли ме баби?
- Чувам те бе, бабо. Няма нужда да викаш толкова! -наложи се да прикрие със свободната си длан мобилния телефон и почти да шепне.

Работеше като главен програмист в западна софтуерна фирма, която преди година откри клон в България. Високият му пост позволяваше честите му изчезвания от работното място да не бият толкова на очи. - Какво има сега?

- Баби, имам сигнал за опастност от открадване на много пари. Заплатите на цял завод. Още са във фирмения бус, който ги транс ... такова ...портирва!

Марио Супер Ултра Мега + беше направил едно невероятно изобретение, с чиято помощ баба Гинка приемаше в контролния пункт в Пинджурево  всички предстоящи опастности около 5 минути преди да се случат. Обхватът му беше доста голям и покриваше почти цялата територия на страната. Това беше едно наистина супер, ултра, мега добро изобретение, чиито единствен консуматив беше килограм оборска тор на ден. В двора на баба Гинка тя се срещаше в изобилие, така че безпрепятствената работа на машинката беше подсигурена за години напред.

- Добре, бабче! Изпрати ми адреса с SMS, докато се оправя тука.

Затвори бързо телефона. Прокашля се нервно и след като обясни на подчинените си, че отива на зъболекар, се стрелна към асансьора. Подкара колата с мръсна газ, зави в първата пресечка и спря. Прочете указанията на баба си, докато сваляше костюма. Трикото на супер герой беше винаги отдолу. Намери мястото на местопрестъплението с GPS-системата, излезе от колата и след бързо оглеждане излетя с изпънати напред ръце. Когато пристигна, буса вече беше изтърбушен и криминалните елементи пъхаха плячката в багажника на ръждясал "Опел". Охранителите лежаха на земята с ръце зад врата. Улицата беше доста закътана и никой не забеляза появяването на Марио Супер Ултра Мега +, освен едно улично куче, което оттегчено препикаваше  слял се с околната среда "Трабант". Без да губи време, с няколко бързи удара, извади тримата разбойника от строя. Натръшка ги един върху друг, овърза ги с въжето, което намери в багажника на колата им и полетя обратно. След като облече костюма отново, изяде три мусаки в близката гостилница и се върна в офиса. Супергеройските изпълнения изчерпваха енергията му, и след всяко добро дело Марио Супер Ултра Мега + се нуждаеше от силна храна.

Тъкмо сядаше на бюрото, когато телефона пак извъня.
- Марио, бабин златен, пак искочи нещо, душко!
- Ама аз току що ...
- Е де, стига сега и ти. Важно е! Афтобус пълен с хора ше падне от мост. Требва моментално да отидеш! Айде, пък довечера имаш ена пуйка с ориз и зеле от мен. Бегай бърже! Ше ти пратя адреса.

Марио Супер Ултра Мега + изскочи от стаята си и докато подтичваше  между колегите каза:
- Ъ,ъ,ъ,ъ .... забравих да си платя телефона. Трябва да отидя спешно, че ще го изключат. Вие си работете. Връщам се веднага!

Шофьорът на вехтия автобус, беше надул разбрицаното радио и подсвиркваше с мазни от току що изядената баничка устни. Завъртя волана с две ръце, за да следва дъгата на завоя, натисна педала на спирачката за да убие малко скоростта, и усети как косата, която беше останала по темето му изведнъж настръхна. Нямаше спирачки! Никакви!
В този момент предната дясна гума се блъсна в тротоара и докато водача успее да завърти волана в другата посока, автобусът вече беше успял да стигне до изгнилата мантинела. Тя се отпори, раздели се на две и пропусна тялото на автобуса няколко метра извън моста преди долната му част да заоре в цимента и да спре.  Писъците на пътниците бяха невъобразими. Шофьорът стоеше с увиснала долна челюст като препариран. Ако някой можеше да погледне през очите му в този момент,  щеше да види как на бързи обороти минава един не особено смислен и изпълнен предимно с ядене и гледане на голи снимки живот. Изведнъж всички пътници усетиха как предната част на превозното средство се повдига нагоре и целия автобус бавно, с невероятно скърцане тръгва назад. Не вярваха на чудото, което ставаше. Днес не беше ден за умиране!

- Кой да е тоя бе, да му еб ...?!? - шофьорът се беше навдигнал от седалката и наблюдаваше как някакъв мъж със зелена маска на лицето и зелено
трико ги избутва обратно към пътното платно. Когато и предните колела на автобуса стъпиха на пътя, човека с маската се обърна рязко и изчезна в небето.
- Да му еб...  ъъъъ, тоест да е жив и здрав! Който и да беше!

Марио Супер Ултра Мега + блъсна врата на офиса и запъхтян се насочи към бюрото си, решен най-накрая да свърши нещо и на работното си място. Но, в момента, в който хвана мишката на компютъра, телефона пак зазвъня. Взе апарата с леко отвращение. Беше баба му.

- Сега какво има? Небето ли се срутва?
- Душко, последно за днес. Едно изнасилване само да таковата ....предо ..вратиш! А?
- Бабо, днес да не е четвъртък случайно?
- Пондялник е, баби! Що питаш?
- Няма значение. Пращай адреса.

Този път изобщо не обясни нищо. Изстреля се от офиса на бегом.

Отне му доста време да намери прозореца, който търсеше. Стъклата се разхвърчаха по цялата стая, а писъкът, който нададе жената в леглото можеше да изпочупи половината витрини на всеки средностатистически МОЛ! Един доста гол, доста дебел, и доста бесен мъж се навдигна от леглото и тръгна заплашително към нашия герой. Цели десет минути бяха нужни на Марио Супер Ултра Мега +, да го довлече до прозореца и да го провеси с главата надолу. Сега вече МОЛ-ът щеше да остане съвсем без витрини, защото и мъжът се оказа супер гласовит.Неистовите му крясъци успяваха по невероятен начин да синхронизират с писъците на жената, и Марио Супер Ултра Мега + си помисли, че ако това можеше да се запише някакси  в студио, сигурно би се получила доволно интересна експериментална музика.

- Не знам кой по дяволите си ти, но те моля да ме върнеш обратно в стаята! Моля те! Моля тееееееееееееееееееееее!

В градинката пред блока се бяха събрали няколко зяпачи, и с подхилквания сочеха нагоре с пръст.
Ето тук беше моменът, в който Марио Супер Ултра Мега +, ако имаше коравосърдечност в себе си, трябваше да я прояви. Но не. Той се смили над изнасилвача и го издърпа обратно на мястото на местопрестъплението. Дебеланкото изскимтя като куче и се дръпна пълзешком в единия ъгъл на стаята.

- Госпожо, надявам се, че не съм закъснял прекалено много? - каза Марио Супер Ултра Мега + когато се извърна към жената в леглото, но в този момент усети как нещо тежко и стъклено го удря по главата отзад. Следващото нещо, което видя бяха Млечния път, Малката мечка, Големия жираф и куп други, знайни и незнайни звезди.

Когато отвори очи, осъзна, че се намира в болнична стая. Отдясно до леглото му стоеше баба му. Плетеше нещо на две куки и си тананикаше някаква народна песен.
 
- Бабо ... - гласът му прозвуча така, сякаш идваше от някъде далече.
 - А, бабче! Събуди ли се душко. Лекаря каза, че скоро ще дойдеш в ... знание и ....позна да му се невиди.
 - Бабо, защо те чувам толкова тихо ... и главата ме боли ужасно.
 - Ами то толкова бинт имаш намотан на главата, чеде, че аз не знам как изобщо чуваш нещо.
 - Не помня какво се случи .... тогава.
 - Амииии ... то аз таковата ....трябва да ти кажа нещо. Всъщност ... ъъъ, оказа се че съм объркала номера на блока, баби. Ма то пусто кат си забравих очилата у Бонка тогава. Оня мъж, дет те удари с вазата по главата, бил мъжа на жената. Ма ти не се притеснявай. Той каза, че няма да те съди. Сега дремни още малко, пък после ще ти дам да хапнеш. Донесла съм ти пуйка с ориз и зеле. От любимата ти.