Постинг
08.10.2009 14:16 -
Симеончо Саксофончо и златната жаба
Автор: tashunkosapa
Категория: Изкуство
Прочетен: 1112 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2009 16:19
Прочетен: 1112 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 08.10.2009 16:19
Имало едно време в едно далечно царство-господарство наречено Хиспания , еднo царче. То не било баш царче, най ми било царче в немилост. Било принудено да живее в таз чужда държава, понеже от неговата го изгонили още като малък, червените лоши джуджета и Снежанка, и тотално и безпощадно отнели цялото му имане в полза на държавата. През всичките години на изгнание обаче, то не било забравило своите наследени имоти. Всеки ден давило мъката си със сангрия, заточвало своето джобно ножче и чакало да настъпят по-добри времена и да получи жадуваното възмездие.
Един ден, джуджетата сдали власта без да искат, Снежанка се споминала от мъка и царчето потрило доволно ръце със сълзи на радост в очичките. Налагало се обаче да изчака още няколко години защото, дошлите на власт троловете, трябвало да окрадат каквото било останало след джуджетата. За съжаление през това време хазничката на царчето силно се поизпразнила, та се налагало да изхранва многолюдното си семейство с хиспански качамак и гаспачо. Един ден, търпението му се изчерпало, измъкнало шлемчето от скрина, нахлузило ръждясалата броничка, и извело от обора верния Русинант. Яхнало го, па се провикнало:
- Ей ти, Бонита Маргарита Хуанита Луис Чиконе Сантяго Бернабеу! Качвай се зад мен на дорестата ми кранта и да отидем да окрад.... освобим бедния ми народец в Булгаристан, от таз тирания дето го е налегнала, налегнала още смачкала!
Съпругата му се подала от кухнята с брашнени ръце, избърсала ги в престилката, па най-подир рекла:
- А бре, Сименчо, а бре, Саксофончо! Та ти дума булгаристански не знаеш, как тъй ще ги освобождаваш?!?
- То език ми не трябва ..... ъъъъъ....мисля.....че меч ми трябва за таз работа! – отсякло мъжествено царчето и и вдигнало високо джобното си ножче.
- Какъв меч бе, кариньо?!? Та ти на гипсирано куче в устата хляб не можеш да дадеш! Закъде си тръгнал?!? Стои си тук и не върши глупости! И без това нямаме никакви пари. Всичко проигра в казината.
- Аз затова отивам в Булгаристан, курасон мой хиспански. Да спечеля слава и пари. И имоти! И пари! И гори! И ...ъъъъ, да не забравя парите все пак!
Жена му го изпратила по живо по здраво и царчето вдъхновено поело дългия път.
Яздило през девет земи в десета, през девет планини в десета, през девет реки в десета, през девет вилни зони в десета и накрая се озовало до сами Бояндитски ливади. Спряло то да напои омършавялата си кобилка на един кладенец. Погалило я по главата, па й рекло:
- Трай, кобилке за зелен треволяк! Сега като зема власта, по друг начин ще живеем! Септември ще бъде май, юни ще бъде август, октомври ще стане декември ..... или нещо такова .... а бе, няма значение. Ще падне ядене, ма иска много чакане! За 800 дни ще го умо.....ъ-ъ-ъ, ще го управя аз тоя народ!
Понечило благородничето да отпие от ведрото, което извадило от кладеца, но що да види – в него златна жаба! Тя го помолила да не я убива и му обещала да му изпълни три желания.
Симеончо Саксофончо много се зарадвал и веднага измислил първото си желание.
- Искам да говоря булгаристански! – извикало царченцето с трепет в гласеца.
Щрак и готово! Проговорило то, макар и кофти, и успяло да излъже нагло булгаристанците и да измъкне власта изпод дългите носове на троловете. Управлявало то четери дълги години. Връщало каквото можело да си върне от имането на баща си, но то било много и не му стигнало времето.
Решило да повтори мандата, въпреки че се чувствало твърде изтощено от неуморното въстановяване на гори, от преклонната си възраст и други такива работи.
Отишло и поискало от жабата нов мандат. Тя му дала за помощници Червената шапчица и Кумчо Вълчо. Царчето поверило на Червената шапчица имиджа на власта, ако и да била доста стара и посбръчнана. На вълка дало тежката работа по управлнието, понеже му бил най-дебел врата, а то леко и небрежно продължило с приватизацииката на гори, села, паланки и резиденции.
То всичко хубаво, ама един слънчев ден, отдолу се задал Крали Бойко със свойта сабя дамаскиня. Де що му се изпречило на пътя, падало съсечено на две и повече не мърдало. Народът това и чакал. Всеки докопал каквото има и тръгнали след юнака да гонят тримата хубавци от двореца.
Царчето решило, че се вижда края на царуването и добруването му, и решило да подсигури пенсийката като продаде малко дървесинка за около милионче, милионче и нещо. И без това си било върнало повече от колкото му се полагало. Все пак било спокойно, защото така си било наредило нещицата, че вече никой не можел да му отнеме имането.
Абдикирало то от власта, па решило да се завърне със спечелините парици в Хиспания, да си разшири хасиендичката, да си построи замъче, някой и друг игрален дом, пък после каквото джобното ножче покаже!
Тъкмо изръчкало Русинанта в слабините и сетило за третото си желание, обещано от златната жаба. Препуснало то към кладенеца със скороста на ранена костенурка и започнало да мисли и премисля по пътя, какво точно да си пожелае. Вече всичко си имало. А това, което си нямало, щяло скоро да го има. Пък и по-сладко е да си го направиш както ти искаш, а не както ти го дадат. Решило да поиска нещо по-необичайно.
- Сигурен ли си? Щото аз на твое място не бих била толкова сигурна. – попитала озадачена жабата.
- Сигурен съм, жабо! Искам да се окъпя в народната обич. Искам да стана такъв, какъвто ме виждат в очите си моите бивши поданици – хората на Булгаристан! Аз ги управлявах честно и почтено цели осем години. Сигурно ще се подмладя поне с десет години. Вервай ми, жабке!
Жабата се прокашляла леко, понаместила коронката, въпреки че тя била точно на мястото си, па казала:
- И не забравяй, че сам си го пожела!
И щракнала с пръсти. Чуло се леко изпукване, разнесъл се малко дим и всичко свършило.
- Амааааа ...... чакай малко! Карамба! Какво ..... какво става тука?!? – гласът идвал от едно ниско кафяво – зелено пихтиесто нещо на земята, смърдящо доста гадно. – Какви са тия мухи около мен?!? Защо са толкова големи?!? Или ... по-точно, защо аз съм толкова малък?!?
- Защото в момента представляваш .....ъ-ъ-ъ, как да се изразя по-точно ..... оборска тор! От едър, рогат добитък, демек крава! А може и от испански бик да е. Знам ли? – отговорила жабата и след секунда размисъл добавила:
- А хората толкова ти вярваха....айде, лек път до Хиспания. Аста ла виста, мучачо!
Жабата хвърлила последен поглед на околноста, докопала с език една муха, кацнала по погрешка на ръба на кладенеца и с елегантен скок изчезнала в тъмната дупка.
Един ден, джуджетата сдали власта без да искат, Снежанка се споминала от мъка и царчето потрило доволно ръце със сълзи на радост в очичките. Налагало се обаче да изчака още няколко години защото, дошлите на власт троловете, трябвало да окрадат каквото било останало след джуджетата. За съжаление през това време хазничката на царчето силно се поизпразнила, та се налагало да изхранва многолюдното си семейство с хиспански качамак и гаспачо. Един ден, търпението му се изчерпало, измъкнало шлемчето от скрина, нахлузило ръждясалата броничка, и извело от обора верния Русинант. Яхнало го, па се провикнало:
- Ей ти, Бонита Маргарита Хуанита Луис Чиконе Сантяго Бернабеу! Качвай се зад мен на дорестата ми кранта и да отидем да окрад.... освобим бедния ми народец в Булгаристан, от таз тирания дето го е налегнала, налегнала още смачкала!
Съпругата му се подала от кухнята с брашнени ръце, избърсала ги в престилката, па най-подир рекла:
- А бре, Сименчо, а бре, Саксофончо! Та ти дума булгаристански не знаеш, как тъй ще ги освобождаваш?!?
- То език ми не трябва ..... ъъъъъ....мисля.....че меч ми трябва за таз работа! – отсякло мъжествено царчето и и вдигнало високо джобното си ножче.
- Какъв меч бе, кариньо?!? Та ти на гипсирано куче в устата хляб не можеш да дадеш! Закъде си тръгнал?!? Стои си тук и не върши глупости! И без това нямаме никакви пари. Всичко проигра в казината.
- Аз затова отивам в Булгаристан, курасон мой хиспански. Да спечеля слава и пари. И имоти! И пари! И гори! И ...ъъъъ, да не забравя парите все пак!
Жена му го изпратила по живо по здраво и царчето вдъхновено поело дългия път.
Яздило през девет земи в десета, през девет планини в десета, през девет реки в десета, през девет вилни зони в десета и накрая се озовало до сами Бояндитски ливади. Спряло то да напои омършавялата си кобилка на един кладенец. Погалило я по главата, па й рекло:
- Трай, кобилке за зелен треволяк! Сега като зема власта, по друг начин ще живеем! Септември ще бъде май, юни ще бъде август, октомври ще стане декември ..... или нещо такова .... а бе, няма значение. Ще падне ядене, ма иска много чакане! За 800 дни ще го умо.....ъ-ъ-ъ, ще го управя аз тоя народ!
Понечило благородничето да отпие от ведрото, което извадило от кладеца, но що да види – в него златна жаба! Тя го помолила да не я убива и му обещала да му изпълни три желания.
Симеончо Саксофончо много се зарадвал и веднага измислил първото си желание.
- Искам да говоря булгаристански! – извикало царченцето с трепет в гласеца.
Щрак и готово! Проговорило то, макар и кофти, и успяло да излъже нагло булгаристанците и да измъкне власта изпод дългите носове на троловете. Управлявало то четери дълги години. Връщало каквото можело да си върне от имането на баща си, но то било много и не му стигнало времето.
Решило да повтори мандата, въпреки че се чувствало твърде изтощено от неуморното въстановяване на гори, от преклонната си възраст и други такива работи.
Отишло и поискало от жабата нов мандат. Тя му дала за помощници Червената шапчица и Кумчо Вълчо. Царчето поверило на Червената шапчица имиджа на власта, ако и да била доста стара и посбръчнана. На вълка дало тежката работа по управлнието, понеже му бил най-дебел врата, а то леко и небрежно продължило с приватизацииката на гори, села, паланки и резиденции.
То всичко хубаво, ама един слънчев ден, отдолу се задал Крали Бойко със свойта сабя дамаскиня. Де що му се изпречило на пътя, падало съсечено на две и повече не мърдало. Народът това и чакал. Всеки докопал каквото има и тръгнали след юнака да гонят тримата хубавци от двореца.
Царчето решило, че се вижда края на царуването и добруването му, и решило да подсигури пенсийката като продаде малко дървесинка за около милионче, милионче и нещо. И без това си било върнало повече от колкото му се полагало. Все пак било спокойно, защото така си било наредило нещицата, че вече никой не можел да му отнеме имането.
Абдикирало то от власта, па решило да се завърне със спечелините парици в Хиспания, да си разшири хасиендичката, да си построи замъче, някой и друг игрален дом, пък после каквото джобното ножче покаже!
Тъкмо изръчкало Русинанта в слабините и сетило за третото си желание, обещано от златната жаба. Препуснало то към кладенеца със скороста на ранена костенурка и започнало да мисли и премисля по пътя, какво точно да си пожелае. Вече всичко си имало. А това, което си нямало, щяло скоро да го има. Пък и по-сладко е да си го направиш както ти искаш, а не както ти го дадат. Решило да поиска нещо по-необичайно.
- Сигурен ли си? Щото аз на твое място не бих била толкова сигурна. – попитала озадачена жабата.
- Сигурен съм, жабо! Искам да се окъпя в народната обич. Искам да стана такъв, какъвто ме виждат в очите си моите бивши поданици – хората на Булгаристан! Аз ги управлявах честно и почтено цели осем години. Сигурно ще се подмладя поне с десет години. Вервай ми, жабке!
Жабата се прокашляла леко, понаместила коронката, въпреки че тя била точно на мястото си, па казала:
- И не забравяй, че сам си го пожела!
И щракнала с пръсти. Чуло се леко изпукване, разнесъл се малко дим и всичко свършило.
- Амааааа ...... чакай малко! Карамба! Какво ..... какво става тука?!? – гласът идвал от едно ниско кафяво – зелено пихтиесто нещо на земята, смърдящо доста гадно. – Какви са тия мухи около мен?!? Защо са толкова големи?!? Или ... по-точно, защо аз съм толкова малък?!?
- Защото в момента представляваш .....ъ-ъ-ъ, как да се изразя по-точно ..... оборска тор! От едър, рогат добитък, демек крава! А може и от испански бик да е. Знам ли? – отговорила жабата и след секунда размисъл добавила:
- А хората толкова ти вярваха....айде, лек път до Хиспания. Аста ла виста, мучачо!
Жабата хвърлила последен поглед на околноста, докопала с език една муха, кацнала по погрешка на ръба на кладенеца и с елегантен скок изчезнала в тъмната дупка.
Чужденците срещу българите
Я! И царството би могло да е най-добрата...
Меглена Кунева-Пръмова - таргетът на БКП...
Я! И царството би могло да е най-добрата...
Меглена Кунева-Пръмова - таргетът на БКП...
Няма коментари
